Кратката поредица всъщност представлява една действително модерна и оригинална адаптация на безсмъртната детска класика „Магьосникът от Оз”. Това обаче съвсем не трябва да ви залъгва, защото в случая не става въпрос за филм, предвиден изцяло за деца. Атмосферата във филмите е много мрачна и интересна, сюжетът е значително променен и изместен в друга посока – по интересен начин се явява един нов поглед над книгата, но същевременно и нейно духовно продължение. Идеите на сценаристите Стивън Мичъл и Джил Блотефогел са пропити с много въображение, като без да губят духа на оригинала, представят един нов свят, които сам по себе си е много интересен, като носи един особен нюанс в себе си, много близък до творчеството на Жул Верн.
Главната героиня ДиДжи (DG – по инициалите на Дороти Гейл от оригинала) живее скучен живот в затънтено американско градче, работейки като сервитьорка в крайпътен мотел. През цялото време самата тя усеща, че мястото и не е тук и подозренията и се оправдават твърде скоро. След поредица от необичайни перипетии тя попада в О.З., сив и мрачен свят, променен от тъмна магия. Докато се опитва да разбере къде всъщност е попаднала и какво се случва наоколо, тя открива няколко особени спътници – човек с цип на скалпа, половината от чийто мозък е бил изваден, защото е знаел страховита тайна, лъвоподобен хуманоид със способност да вижда в бъдещето и мъж, затворен в тенекиена броня, забита в земята, принуден да гледа отново и отново как измъчват в семейството му. Пак ще кажа, че сюжетът е изключително мрачен, интересен и необичаен, и вероятно ще изгледате трите части на един дъх, затова няма да ви разкажа повече от него.
